Кога на тоа ќе се додаде фактот дека повеќето од тие    текстови се наменети за жива изведба, тогаш недвосмислено се поставува    прашањето за тоа каде е можно да се повлече граница помеѓу примарно    музичките и примарно вербалните форми.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА бр. 10“
              
              (1997)