Сè што себеси се држи за пристојно, сигурно,    солидно, сите што во очите на публиката сакаат да остават впечаток на сериозност и    сигурност во контраст спрема хаотичното лудило што нè опкружува, сето тоа или по    некоја чудна саморазбирливост отсекогаш и се наоѓа во тоа општествено средиште или    пак истуркувајќи ги другите од него непрекинато одново го зазема тоа недискутабилно    место.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА  бр. 35“
              
              (1997)