За    стимулирање (а не изумирање) на нашите нервни клетки потребно е да се градат односи, а    односите се градат со ситни неправилности, избочини, асиметрии, со постојаните потсетувања    дека постои Другиот, светот, небото, оклопот на желката врз кој престојуваме.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА  бр. 29-31“
              
              (1996)