Токму тоа. И во неа е смислата и оправданоста на сите стравови, сомневања, страдања. Среќа и крај во тишината на скротената совест.
               
             
           
            
            
              „Пустина“
               од Ѓорѓи Абаџиев 
              (1961)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
               
                  Крајно време е критички да  ја преиспитаме оправданоста на догмите на неолибералистичкото                                                          201 едноумие и повеќе да не жртвуваме неброени човечки судбини на апстрактните идеолошки догми.
               
             
           
            
            
              „Обезвреднување на трудот“
               од Савески,  Апасиев,  Ковачевски, Василев 
              (2010)