Експресионистичката онтологија, значи, ја претпоставува магичната семоќ на Јас.                                                         (...)              Општиот императив на експресионизмот кон обнова и преобразба имплицира - без           оглед на можните содржини и стратегии - некаков вид активистичка опозиција како           на резигнирано-пасивната игра така и на квијетистичката контемплативност: „Да не се           прифатат судбините (ниту општествени ниту природни) во индиско-вонсветовен стил”,           вели Курт Хилер, еден од водечките претставници на активистичката струја внатре во           експресионизмот, „туку прометејски да им се спротивставиме.
               
             
           
            
            
              „МАРГИНА  бр. 36“
              
              (1997)