Само што ќе го наслушнете
   внатрешниот Глас
   алхемијата на домот
   веднаш тргнувате
   ни риби, ни змии
   на далечен пат, само вам знајниот
   Млечен пат од слатки и солени води
   на деноноќни бесони патешествија
   во кои го составувате
   едниот крај на светот со другиот
   па повеќе не е јасно дали егзилот е траума
   или радост на преселбите
   да се биде
   и таму, и ваму
 
   од светот да се направи меѓусвет
   секогаш да недостасува нешто суштествено
   од едно и едно да се направат три
   носталгијата да биде дискретна смисла
   на опстанокот
   која ревидира сѐ и повторно ги дефинира
   и селидбите, и враќањата
   и татковината, и туѓината!
               
             
           
            
            
              „Ерато“
               од Катица Ќулавкова 
              (2008)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
               
                  Беличот се наведе и си ги собу чевлите, ги врза една со друга па ги префрли преку рамо; Мече сандалите си ги спика в џеб.
               
             
           
            
            
              „Бегалци“
               од Јован Бошковски 
              (1949)