И затворена да ја држи устата, што се вели, пак ќе му избега насмевката, ќе му се украде.
               
             
           
            
            
              „Небеска Тимјановна“
               од Петре М. Андреевски 
              (1988)
              
              
            
            
           
      
    
      
         
         
           
             
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
             
               
               
               
               
                  Заборави на сѐ. Отвори се. Скучно е затворен да си,  Остави скришното да гласи,  Темното да го открие.
               
             
           
            
            
              „Сонети“
               од Михаил Ренџов 
              (1987)