асистент
  
     
     
  
  
      
          
             мн. асистенти
          
      
    
    
    
      Вид збор: Именка, машки род
    
    
	    
	      Ранг: 7871
	    
	
    
    
      
          1.
          Почетно наставно и научно звање на универзитет или во научна институција.
        
         
          
		  Примери:
		    
	          
	            
	              Тој е асистент на Филолошкиот факултет.
	              
	            
	          
	          
		    
            
          
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  Вид: наставник (м.)
		  
		  
		  
		  
		  
      
          2.
          Лице што помага во стручната работа, најчесто на универзитетски професор, на лекар, режисер и др.
        
         
          
		  Примери:
		    
	          
	            
	              Забарот и асистентот работеа истовремено.
	              
	            
	          
	          
		    
            
          
		  
		  Изведенки
      
      
        
          
          1. 
          асистентка ж.
мн. асистентки
          
          
          
        
      
        мн. асистентки
          
          2. 
          асистентски прид.
асистентскиот
Пример: асистентски стаж
          
        
      
        асистентскиот
Пример: асистентски стаж
          
          3. 
          асистенција ж.
          
          
          
          
        
      
    
 
   
         
	        