беглик
мн. беглици
Вид збор: Именка, машки род
Ранг: 24309
1.
Административна единица управувана од бег.
2.
Посед на бег добиен од султанот.
3.
Бесплатна работа на рајата на имотот на бегот.
4.
Данок на добиток во Турското Царство.
Изведенки
беглички прид.
бегличкиот