вител
  
     
     
  
  
      
          
             мн. витли
          
      
    
    
    
      Вид збор: Именка, машки род
    
    
	    
	      Ранг: 6832
	    
	
    
    
      
          1.
          Кружно движење на течност или гас (вода, воздух) околу една точка или оска.
        
         
          
		  Примери:
		    
	          
	            
	              Во витлите под карпите се создаваше бела пена и се вртеше во круг. 
	              
	            
	          
	            
	              По чезата се креваа витли прав.
	              
	            
	          
	          
		    
            
          
		  
		  
          2.
          Цилиндрична направа над бунар на која се намотува јаже со кофа за вадење вода.
        
         
          
		  
		  
		  
		  Слично со: 
		    
			  чекрек (м.)
			  
			
		    
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
      
          3.
          Алатка, кус лост за врзување снопје со јажици.
        
         
	          
	          
			  
	             
	              
			        
			      
			        
			      
			        
			      
			        
			      
			        
			      
			        
			      
			        Албански:
			      
				  
  	                vegël për lidhjen e dujve
				  
	            
			  
			  
           
             
               
           
         
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  
		  Вид: алат (м.)
		  
		  
		  
		  
		  
      
          4.
          Што личи на вител.
        
         
          
		  Примери:
		    
	          
	            
	              Се најде во вителот на војната.
	              
	            
	          
	          
		    
            
          
		  
		  Изведенки
      
      
        
          
           
          вителче ср.
мн. вителчиња
дем.
          
          
        
      
    
мн. вителчиња
дем.
 
   
         
	        