тревлив (прид.)
      
      
        
          
          
        
        
              
          И им ги затна устите на волците, на тријазичните еретици, пророчки укажувајќи на тревливиот јазик и упатувајќи ги сите со писмо кон спасение.
        
      
    
    
    
      „Пофалба на нашиот татко и учител словенски Кирил Филозоф“
         од Климент Охридски 
        (1754)